Прочетен: 15341 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2008 13:38
С всеки изминат ден се убеждавам, че Мелбърн е изключително интересен град, в който ако човек се интересува от история на Австралия, определено има какво да види и научи. Този космополитен град е успял да съхрани голяма част от духа, културата и историята на Европа, с която е безвъзвратно свързан. Може би заради това го определят и като “най-европейския” град в Австралия.
Преди няколко дни прекарах няколко незабравими часа в градините Фицрой (Fitzroy Gardens), които заедно с Кралските ботанически градини (Royal Botanic Gardens) се водят за най-добрите паркове в Мелбърн. Градините Фицрой носят името на сър Чарълс Аугустус Фицрой (Sir Charles Augustus Fitzroy), който е бил губернатор на Нов Южен Уелс (1846-1851) и главен губернатор на австралийските колонии (1851-1855). Те са разположени в югоизточната част на централен Мелбърн (City of Melbourne) и разкриват типичен за 19 век пейзаж на градски градини в Австралия.
Освен невероятната природа в парка, фонтанът с делфините, оранжерията за цветя и умаленият модел на автентично село от епохата на Тюдорите, особено впечатление ми направи и къщата на откривателя на Австралия капитан Кук. Тя е необикновено парче от историята, което показва какъв е бил провинциалният живот в Англия през 18 век, как са изглеждали дворовете, градините и как хората са обзавеждали домовете си. Това, което успях да разбера е, че тази къща е подобна на много семейни домове построени в Англия по онова време и докато много от тях са запазени и до днес, тази е единственият екземпляр в Австралия.
Трябва да си призная, че бях доста изненадана в началото от факта, че къщата на капитан Кук се намира точно в Мелбърн, при положение, че той достига източния бряг на Австралия при Ботани бей (Botany bay), което е днешен Сидни и никога не е живял в южната част на континента. Малко по-късно обаче разбрах, че в това може би няма нищо странно, ако се вземе под внимание факта, че преди да слезе на австралийска земя, през април 1770 г. Кук вижда Пойнт Хикс (Point Hicks), който се намира във Виктория.
Оказа се, че къщата на великия мореплавател, която е оригинален строеж от 1755 г. в селцето Грейт Айтън (villiage of Great Ayton) в Йоркшир (Yorshire) в Англия, е била закупена за Мелбърн през 1934 г. от филантропа сър Расел Гримуейд (Russell Grimwade). Къщата е била разглобена в Йоркшир и транспортирана на парчета в Мелбърн, пакетирани в 253 сандъка и 40 варела. Както самата къща, така и бръшлянът по фасадата е оригинален. Парчета от него са били пренесени заедно с постройката.
За по-голямата част от английското население, животът през 18 век е бил ситуиран около дома. Пътуванията на големи разстояния били редки, а презокеанските пътешествия изглеждали като фикс идея. Поради това, повечето от хората се фокусирали около земята, която ги заобикаляла и в общността, към която принадлежали. В повечето от малките селца нямало магазини, поради което в градините зад къщите си хората отглеждали най-важните за всяко домакинство храни, както и голяма част от лекарствата и превантивните медикаменти. Те използвали материалите около тях и произвеждали нещата, от които се нуждаели. Повечето домакинства приготвяли сами своя хляб и единственият начин, по който се предвижвали в околността бил с кон или пеша. Такъв е бил живота и на родителите на Кук. И докато той се занимавал с опознаване на света, родителите му изградили своя дом в тази къща, с тяхната по-малка дъщеря.
Градината в къщата на капитан Кук е типична селска английска градина от 18 век, в която могат да се видят много от отглежданите по онова време растения, като лавандула, ягоди, малини, боровинки, ревен и розмарин. Домът на семейство Кук е на два етажа и има две входни врати. Едната отвежда пред къщата, а другата в задния двор. Двете врати са свързани помежду си с малък коридор, в който има поставена дървена пейка.
От коридора се влиза в кухнята и трапезарията, които са разположени на долния етаж. В кухнята има открито огнище, в което се е готвела храната. Супите и яхниите са били най-честите гозби на трапезата заедно с печеното месо всяка Неделя, което се приготвяло в обществена фурна. Обикновено месото се отнасяло до фурната на път за църквата и се вземало обратно, когато семейството се прибирало в къщи.
Дървени стълби свързват първия с втория етаж, където се помещават всекидневната стая и спалнята, а до стълбите на двата етажа са детските стаи. Те изглеждат доста тесни. В тях има по едно малко легло и сандъци, приличащи на ковчежета за съкровища, в които по всяка вероятност са стоели дрехите. Детските легла изглеждат доста интересни. Направени са от солидно дърво. По дължината на всяко от тях, през солидната дървена конструкция, от единия до другия край, преминава въже, което било опъвано всяка вечер. А върху него се поставял тънък сламен матрак за спане.
Ако човек се вгледа внимателно в зидовете на къщата, не може да не забележи неправилната форма на тухлите. Те показват на практика, че всички материали, които са използвани за строежа на къщата, са изцяло ръчно направени от занаятчии. Това е съвсем разбираемо, защото домът на семейство Джеймс е построен преди развитието на индустриалната революция и появата на масовото производство.
Тази къща е била “къщата на мечтите” за Джеймс и Грейс Кук, чиито инициали “J G C” са издълбани в камъка над входната врата. Техният син Джеймс младши е бил 27 годишен и току-що присъединил се към Кралските военноморски сили. Неговите родители едва ли са си представяли, че 16 години по-късно след построяването на този дом, техният син ще стане откривателя на Австралия и световно известен мореплавател и изследовател.
