След около няколко часа пътуване, при опит да избегнем поредния трафик, се озовахме в малкото курортно градче Тии Гардънс (Tea Gardens), което е разположено до река Майoл (The Myall River) в залива Порт Стефънс (Port Stephens). От там поехме на север покрай реката и без да предполагаме, се оказа, че се движим през Майoл Лейкс нешанъл парк (Myall Lakes National park).

Паркът е много красив!!! Минахме през гъста зеленина и множество бенксии (Banкsia). Те са красиви австралийски цветя, някой видове, от които растат като дървета. За наше съжаление в края на парка ни пресрещна патрул, който ни каза, че трябва да се върнем обратно, защото пътят се затваря в шест вечерта. Това ни се видя доста странно, но по-късно, след по-внимателно преглеждане на картата разбрахме, че докато излезе отново на магистралата за Бризбейн, пътят минава през езеро, а движението през него става с ферибот, който по всяка вероятност има определено работно време.

Красивата гледка по пътя си заслужаваше връщането в Тии Гардънс. Градчето ми се видя много спокойно място, предлагащо добри възможности за туризъм и почивка. По река Майол имаше Боут Хаузис (Boat houses), които се отдаваха под наем. Те са малки корабчета, които приличат на къщи, движещи се по водата. Всяко от тях разполага със спални, кухня, хол, баня и тоалетна. Предполагам, че е доста вълнуващо да прекараш едноседмична почивка с приятели в къща, носеща се по вода. Сигурно някой ден ще пробваме и този вид туризъм.

Вечеряхме в Тии Гардънс на брега на река Майол, след което излязохме отново на Пасифик хайуей в посока Бризбейн. Вече бяхме изморени от дългото пътуване и тъй като планувахме да минем през още красиви места, които да разгледаме, решихме да се отбием в град Терии (Taree), където пренощувахме в малък мотел.

На следващия ден минахме през няколко много красиви курортни градчета, които се надявам да посетим отново някой ден. Това са Порт Макуари (Port Macquarie), Кофс Харбър(Coffs Harbour) и  Байрон бей (Byron Bay).

На около 5 км преди Порт Макуари имаше рейн форест (rainforest) център, в който се разходихме. Беше много красиво и дори валя дъжд!! Имах чувството, че сме в джунгла. Видяхме редки и доста стари дървета. Най-впечатляващи бяха т.нар. фиг трии (fig tree). Те са вид дървета, които се хранят с дървета. Размножават се от малки семена, изпуснати от птици. Семената попадат на дърветата и започват да се развиват като растение върху тях, което прилича на лиана, увиваща се около ствола на дървото. По този начин те задушават дърветата и ги изяждат. Остава само дървото фиг, което е кухо отвътре. Този процес се осъществява за около 300 години. По табелите в центъра разбрахме, че в него живеят и най-различни животни, между които вид пуйка (Brush Turkey) и ориенталски воден дракон (Eastern Water Dragon), които за съжаление не успяхме да видим. За сметка на това се насладихме на жуженето на хиляди буболечки и песните на различни птици. Рейн форест центърът не беше много голям и след като го разгледахме се отправихме към Порт Макуари.

Градчето е разположено по устието на река Хестинг (Hastings River), вливаща се в Тихи океан. То е основано през 1821 г. и за времето си е било едно от най-старите наказателни центрове извън Сидни. Поради това и първите му заселници са английски затворници, които са превозвани до колонията, за да работят в дърводобивната промишленост и захарните плантации. От 1840 г. градчето е свободно селище и се превръща във важно търговско пристанище до 1910 г., когато е построена железницата. Разходихме се из централната част на града и слязохме до кея, където пихме кафе в стар дървен пъб (pub). Сигурно звучи доста странно да влезеш в пъб и да пиеш кафе при положение, че традиционно в този тип заведения се консумира предимно бира. В интерес на истината ние влязохме в заведението с намерение да изпием по чаша бира, но според правилата в градчето не се сервираше алкохол до обяд. Разходихме се по кея, разгледахме паметника на загиналите австралийски войници, намиращ се на брега, направихме си няколко снимки и потеглихме към Кофс Харбър.

Подобно на Порт Макуари и в Кофс Харбър първите заселници са затворници, които обаче са дошли от Матънбърд айлънд (Muttonbird Island), където са се укривали. Островът се намира в близост до Кофс Харбър. Тук бяхме за по-кратко време. Разходихме се единствено по кея, където отново си направихме снимки. На излизане от града обаче минахме покрай две огромни къщи, които приличаха на дворци на махараджи. Наличието на подобни сгради в Кофс Харбър ми се видя доста странно, но по-късно разбрах, че през 19 век в градчето са се заселили индийци, които съвсем естествено са пренесли със себе си и част от културата си.

Това, което ми направи обаче най-голямо впечатление в района бяха многото бананови плантации, полета със захарна трастика и къщите, построени върху колове, достигащи метър. По всяка вероятност този тип строителство се е наложил заради влагата и събирането на вода при обилни дъждове. Минахме покрай прочутото място Биг Банана (Big Banana), което представлява увеселителен парк, но за съжаление времето не ни позволяваше да останем и продължихме в посока Бризбейн.

След още няколко часа път пристигнахме в Байрон бей, който е най-източната част на континента Австралия. Той е открит от капитан Кук и е кръстен на адмирал Байрон. Днес Байрон бей е място за алтернативен туризъм, в което се провеждат различни фестивали. В района има много хубави плажове и природа. В градчето можеш да видиш хипари, рокери и е пълно с улични музиканти, които свирят на най-различни инструменти – тъпани, диджериду, китари. Около плажната ивица имаше много хубави заведения и доста як пъб с рок музика на живо. За съжаление не можах да направя много снимки, защото ми падна батерията на телефона. Вечеряхме в пицария до плажа, пихме по бира в хубавия пъб и потеглихме за Бризбейн, където пристигнахме късно вечерта.

На следвашия ден отидохме до Голд Кост (Gold Coast), където прекарахме цял ден. Голд Кост се намира на 20 минути път с кола, от там, където бяхме отседнали. Разходихме се по плажа, потопихме си краката в океана и разгледахме Сърфърс Парадайс (Surfers paradise), който е в централната част на курорта. Беше пълно с туристи, които препълваха заведенията. Поради силния вятър плажната ивица беше затворена. Въпреки забраната за къпане, се намираха разни щураци, които влизаха смело в океана. Тези опити обаче бяха твърде кратки, защото по плажа имаше патрул, който се предвижваше със специални джипове и изваждаше нарушителите от водата.

Като всеки курорт Голд кост е пълен с хотели, но има и множество високи жилищни сгради като небостъргачи, в които по-голямата част от апартаментите се отдават под наем на туристи. Те се предпочитат както заради цената, така и заради удобствата, които предлагат. Това, което ми направи впечатление е, че цените в курорта не са по-високи от другите населени места в Австралия както на хотелите, така и на храната и дрехите. Дори някои неща могат да се намерят и по-евтино. За разлика от Мелбърн обаче, тук всички магазини затварят в 6 часа. Единствено в четвъртък и петък работят до 9 вечерта. Това е характерно и за Бризбейн. Поради това голяма част от бензиностанциите предлагат различни хранителни стоки с изключение на зеленчуци и колбаси. Да си призная, видя ми се доста странно, но се оказа, че това си е правило от дълги години. Като цяло животът в тази част на Австралия е доста по бавен и спокоен, което е както предимство, така и недостатък.

Вечерта се впуснахме в опознаване на нощния живот на Бризбейн и се озовахме в най-големия пъб, който съм виждала до сега. Заведението се казва Норманби хотел (Normanby hotel) и се намира в централната част на града. Помещава се в сградата на бивш хотел, който е на 4 етажа. Всеки етаж е обособен като отделна зала с барове. Съответно във всяка зала звучеше различна музика. Имаше места за почивка и зали с билярд. Най-претъпкани се оказаха терасите и вътрешния двор, където са единствените места за пушене, тъй като във всички затворени обществени заведения в Австралия тютюнопушенето е забранено. Заведението беше препълнено с хора, които наблягаха сериозно на консумацията на алкохол. Купуването на каквото и да било от баровете си беше истинско изпитание и отнемаше около 20 минути. Към средата на вечерта заваля доста проливен дъжд, който не предизвика смущение сред посетителите в откритите части на заведението. Една част от тях просто седнаха под дългите и високи маси, които бяха направени като барове и продължиха да си пият.

Лошото време и непрекъснатите дъждове провалиха първоначалните ни планове за посрещане на Новата година на плажа в Голд кост. Поради лошите метеорологични условия традиционната заря в Сърфис Парадайс беше отменена, а плажовете затворени за всякакви тържества. Всъщност плажовете липсваха, защото бяха отнесени от разбунтувалия се океан. Оказа се, че подобно нещо не се е случвало от 30 години. Поради това посрещнахме Новата година в клуб на ветераните от войните. Въпреки, че звучи малко странно, заведението няма нищо общо с пенсионерски клуб. Подобно на Норманби хотел и то беше разделено на няколко зали, в които имаше много хубава музика. В едната зала се намираше казиното, в другата пияно бара, а в третата зала имаше рок музика на живо. Заведението беше пълно с всякакви шемети и за първи път, откакто съм в Австралия, видях толкова много аборигени на едно място. Определено това е най-странната ми Нова година до сега. Вечерта станахме свидетели на няколко сериозни сбивания, които обаче бяха само между жени.

На първи януари след обяд излязохме на разходка из Бризбейн, който е третият по големина град в Австралия и столица на щата Куинсланд. Първите заселници в града, подобно на Порт Макуари и Кофс Харбър, са били затворници на Британската империя. Градът се отличава със субтропичния си климат и множеството мостове от двете страни на река Бризбейн. Разгледахме музея на Бризбейн, който се оказа отворен и пълен с посетители; направихме си няколко снимки на Анзак скуеър (Anzac square); разходихме се покрай реката и минахме над морския музей, където успяхме да снимаме корабите от високо. За съжаление времето остана лошо и не престана да вали.

Поради липсата на всякакви изгледи за плаж на следващия ден се отправихме към Муви Уърлд (Movie world), който е един от атракционните паркове на Голд Кост. Той е направен по подобие на Дисни ленд, но е под марката на Уорнър Брос (Warner Bros). Вътре имаше най-различни люлки, повечето от които изобщо не бяха за деца, като 60 метровият катапулт и влакчето Ескейп (Escape), което правеше пълна обиколка за 4 мин със 120 км/ч. Тези две атракции ги наблюдавах само отстрани. Престраших се и се качих на други две влакчета. Едното минаваше през различни препятствия и чудовища, а другото се движеше само по вода, преминаваше през Дивия Запад, след което се спускаше от височина 30 метра. Беше много яко изживяване, въпреки че ме беше доста страх на моменти и си повиках на воля. Освен това успяхме да гледаме шоуто на Шрек, полицейска академия и да видим парада на анимационните герои на Уорнър Брос. Но за съжаление за един ден не успяхме да обиколим навсякаде.

На 3 януари отскочихме отново до Голд кост, но и този път времето не беше по различно. Преди да завали отново, успяхме да се повозим на Аквадак (Aquaduck). Той прилича на автобус, който е пригоден да се движи както по суша, така и по вода. С него се разходихме по улиците на Голд кост и плавахме в залива. Минахме покрай хотела на Джани Версачи, за който екскурзовотката ни разказа, че нощувката на вечер започва от 350 долара за стая и достига до 2000 долара за апартамент. При желание, всеки посетител на хотела може да закупи всяка вещ, като легло, завеси, кърпи и други, от стаята, в която е отседнал.

 Бяхме планували да останем няколко дни в самия Голд кост, но поради непрекъснатия дъжд и лошо време на следващия ден потеглихме обратно за Мелбърн, но този път по друг маршрут. Навлязохме 300 – 400 км във вътрешността на континента и пътувахме през буша. Огромни зелени поля, дървета, хълмове, ферми, захарна трастика и малки селца оформяха пейзажа през по-голямата част от пътуването ни обратно. От Бризбейн до Дабу (Dubbo) валя силен и проливен дъжд, който предизвика наводнение. За наш късмет пътят е бил затворен два часа, след като сме минали по него. Той се движи през ниско и равнинно място, поради което при проливни дъждове се наводнява и това налага неговото затваряне. Никога преди това не съм предполагала, че Австралия е толкова равнинна, което позволява да се види, че земята е кръгла. Това си пролича съвсем ясно през ноща, когато дъждът беше спрял и цялото небе беше покрито със звезди, които на хоризонта допираха земята, а небето изглеждаше като купул. Беше много красиво!!! Това са и последните ми най-ярки спомени от пътешествието до Бризбейн и обратно. 

Здравей mago, пишеш много хубави пътеписи и ми се ще да кача някои от тях на специализирания ми блоg за пътеписи http://stojtscho.blogspot.com ? Ще имаш ли нещо против? Напиши ми моля, едно мейлче на stojtscho@яху.ком, че аз не можах да открия контакт с теб.
Благодаря!
Стойчо