Прочетен: 6165 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2008 16:19
Беше неделя и само преди няколко дни беше започнал прочутия турнир по тенис “Австралия опън” (Australia open). Централната част на града беше препълнена с хора, по-голямата част, от които се отправяха към Род Левър Aрена (Rod Laver Arena). И ние се бяхме запътили на там, но не можахме да си намерим паркинг в близост до кортовете. След известно обикаляне, в търсене на свободни места за паркиране, се озовахме в близост до Параклиса в памет на загиналите във войните (Shrine of Remembrance). Така, вместо към тенис кортовете, се отправихме към забележителния монумент. Минахме покрай дърветата в Мемориалния парк (Memorial Trees) и излязохме на плаца пред величествената сграда, която изглежда като древен божествен храм.
Целият монумент се простира на площ от 13 хектара и е доста внушителен и величествен. Пред Параклиса има дълъг плац, на който е изписано “Свещена земя”, а стълби на две нива отвеждат до централния вход. В ляво от плаца (когато се застане с лице към сградата) се намират Мемориалният парк, Мемориалът Галиполи (The Gallipoli Memorial) и Заветната градина на признателността (The Legacy Garden of Appreciation), която е успоредно до Параклиса. В горния десен ъгъл на плаца, пред самия Параклис е разположен Мемориалът в чест на загиналите във Втората световна война.
Той представлява дълга 12.5 м колона, на върха на която има 6-ма военнослужещи в униформи от военноморските, сухопътните и въздушните сили, пренасящи ковчега на загинал техен другар. На четирите стени на колоната са изписани всички места, на които са се сражавали австралийски войници. Пред самия паметник е поставен и вечен огън.
Разгледахме мемориалът и се отправихме към параклиса, който първоначално е бил издигнат в чест на 114 000 мъже и жени от Виктория, взели участие в Първата световна война, а днес представя всички викторийци, участвали във въоръжени конфликти и мироопазващи операции в цялата история на Австралия. Мястото, където е разположен, е било избрано така, че той да може да се вижда от повечето околности на града, от залива и от централната част. Параклисът е проектиран от ветераните Хадсан (Hudson) и Уардроп (Wardrop). Техният проект бил вдъхновен от едно от седемте чудеса в Древността – гробницата на крал Мавзол, владетел на Кария, намираща се в Халикарнас, днешна Търция, и бил избран из между 83 състезаващи се проекта. Построен е между 1928 г. и 1934 г. и струва 250 000 английски лири, които се равняват днес на приблизително 16 300 000 австралийски долара. Въпреки сложния икономически климат по онова време (Голямата депресия), средствата били набрани за шест месеца от публични дарители, между които училища и различни общности във Виктория.
Параклисът в памет на загиналите във войните е едно от най-свещените и важни места в Мелбърн. Той пази спомена за всички онези, които са служили в армията и всички онези, които са платили с живота си в името на нацията. Той въплъщава и духа на Австралийско-новозеландския армейски корпус от Първата световна война, наричан кратко Анзак (ANZAC spirit).
Във вътрешната част на параклиса са разположени галерия, олтар, крипта, витрини с медали, балкон, вътрешен двор, вътрешна градина и британския флаг от затвора Чанги (Changi) в Сингапур. Прекрачихме прага на параклиса и влязохме в малко антре, което води на право към олтара, а от ляво и от дясно към галерията. От лявата страна има и стълби, които отвеждат на балкона. Изкачихме се на голямата тераса на Параклиса и направих няколко снимки. От нея се виждат много хубаво околностите около монумента, Резиденцията на губернатора, входа на Кралската ботаническа градина, залива и много кътчета от Мелбърн. След това разгледахме експозицията в галерията и влязохме в олтара.
Галерията (The Ambulatory) представлява дълъг коридор, който обикаля около целия олтар. В нея има 42 бронзови кутии, които съдържат възпоменателни книги с имената на всички викторийци, взели участие в Първата световна война. Освен това, в нея може да се види и витрина на австралийските военнопленници от турските затвори.
Олтарът се намира в сърцето на параклиса, където хиляди хора всяка година отдават почитта си към загиналите военнослужещите. В центъра на олтара има поставена надгробна плоча в памет на всички онези мъже и жени от Виктория, които са дали живота си отвъд океана и са с неизвестни гробове. Направена от мрамор, тя е вградена в пода, където не може да бъде докосвана с ръце, а посетителите трябва да наведат глави, за да прочетат библейския надпис “Greater love hath no man”. Всяка година на 11 ноември, на Деня на възпоменанието (Remembrance Day), естествен лъч от светлина се спуска от отвора в покрива към мемориалната плоча. Точно в 11 часа източно време светлината осветява думата “любов”. Направени са били хиляди страници с астрономически и математически изчисления, за да може да се определи точно позицията на светлината и тя да може да преминава в точното време в следващите 5000 години. Това, разбира се, не е направено случайно и е символичен знак, с който се отбелязва края на Първата световна война. Тя завършва в 11 часа на 11-я ден от 11-я месец на 1918 година.
Излязохме от задния вход на олтара и в ляво от него се спуснахме по извитите каменни стълби, които ни отведоха в криптата. В нея се пазят знамената на военните части и батальони, взели участие в Първата световна война. Бронзови плочи показват как е била организирана австралийската армия, а на отделен плакет са изписани имената на Кралските австралийски военноморски кораби, изгубени във войната. В средата на криптата се издига скулптурата “баща и син”, която символизира 2-те поколения, с разлика помежду им от 21 години, които са взели участие във двете световни войни.
Напуснахме Криптата и се отправихме към другите кътчета в подземието. Видяхме витрините с медали и британския флаг от затвора Чанги в Сингапур. Във витрините с медали са изложени 4000 медала на военнослужещи, всеки един от които представя 100 викторийци, участвали във войни или мироопазващи операции и всеки шести от тях е загубил живота си. Там може да бъде видян и Викторийския кръст, присъден на капитан Робърт Грейв (Robert Grieve) от Виктория за проявената храброст по време на Първата световна война на западния фронт в битката при височината Месина (Battle of Messines) – западна Фландрия, Белгия.
Робърт Грейв е 27 годишен по онова време и капитан на 37 батальон (Виктория) в Австралийските имперски войски. На 7 юни 1917 г. по време на атакуване на вражеските позиции и след като негов приятел бил тежко пострадал, капитан Грейв открива местонахождението на две вражески огнестрелни оръдия, които осигурявали надмощието на врага. Въпреки непрекъснатия тежък огън от двете машини, той успял да ги взриви и да убие двете вражески групи, което му позволило да реорганизира нападението на височините. В Хронологическата енциклопедия на Първата световна война се посочва, че на този ден британската армия овладява височината благодарение на взривяването на предните германски позиции. Медалът на Грейв е притежание днес на Уесли колидж (Wesley College) в Мелбърн, но е отдаден под наем на Параклиса в памет на загиналите, където може да бъде видян.
Британският флаг от затвора Чанги в Сингапур е важна австралийска реликва от Втората световна война, който е бил изложен за първи път в Параклиса на 11 февруари 2005 г. Този флаг се е развявал през 1941 г. над султанския дворец в Джохори (Johore), намиращ се в най-южния щат на Малайзия. След превземането на Кота Браху (Kota Bharu) от японците, разположен на източния бряг на Малайзия, капитанът от австралийската армия Кен Парсънс (Ken Parsons) го сваля от двореца, за да го запази от попадане във вражески ръце.
След ожесточени военни операции за запазването на Малайзия и Сингапур на 15 февруари 1942 г. британските общностни сили попадат под японска окупация. Капитан Парсънс също бил сред 130 000 мъже и жени, които попаднали в плен. По-късно през февруари 1942 г. повечето от австралийските военнопленници били преместени в затвора Чанги. Капитан Парсънс, заедно с лейтенантите Дюн (Dunne) и Уилър (Weller), и капитан (Lieutenant-Colonel) Робърт Дик (Robert Dick), успели да съхранят знамето през следващите три и половина години. По време на тяхното пленничество знамето било изваждано за всички важни случаи, включително погребения на затворници, и скривано отново. Умело укриван в затвора, този флаг е станал символ на тяхното желание да бъдат свободни.
Между 1942 - 1945 на него са поставени над 100 подписа, 91 от които на австралийски затворници, включващи 33-ма от Виктория, 36 от Нов Южен Уелс, 16 от Куинсланд и 2-ма от Западна Австралия. Подписите си върху него поставят и 16 австралийски военнослужещи, преди да бъдат преместени на железопътния проект в Бирма (Thai Burma railway). Те умират през 1943 г., докато работели по изграждането на железницата.
Излязохме отново пред внушителната сграда, но минахме през Входния двор с забележителен червен интериор, който символизира червените макове – първото нещо, което израснало по бойните поля след Първата световна война. На една от стените във Входния двор стои надписа “Да не би да забравим”, а на срещуположната стена е изписана част от речта на сър Уилям Дийн, губернатор на Австралия, произнесена на Анзак дай през 1999 г.
Освен впечатляваща от вътре, сградата има и много интересна външна фасада. Покрива прилича на пирамида, на върха на която има статуя, наречена “Символ на славата” и изобразяваща свободата. Статуята е базирана на античен гръцки трофей (Choragic Monument of Lysicrates), който се намира и днес в Атина. Колоните на сградата са в дорийски стил. Над входа на параклиса е разположен северния тимпан, в който има статуя на богиня с разперени ръце. Тя символизира майката земя, която извиква своите синове да я защитят. На южния тимпан е изобразен младеж и конете на Нептун, които символизират завръщането на войските отвъд океана.
На източната стена могат да се прочетат думите на генерал сър Джон Монаш (John Monash), един от най-знаменитите австралийски военни командири и главен участник в изграждането на параклиса: “Този монумент е издигнат в признателност на хората и в чест на паметта на мъжете и жените от Виктория, които служиха на империята във Великата война 1914 – 1918.” Думите, изписани на западната стена на параклиса са заимствани от възпоменателен химн в чест на 300 спартанци, загинали в битка през 480 г. пр. н. е., написан от Симонидис от Сиос (Simonides of Ceos) – “Let all men know that this is holy ground. This Shrine, established in the hearts of men as on the solid earth, commemorates a people’s fortitude and sacrifice. Ye therefore that come after give remembrance. ”
На четирите ъгъла на Параклиса има статуи, които символизират Мира и разбирателството, Патриотизма, Пожертвуванието и Справедливостта. В центъра на всяка статуя може да се види младеж, който представя учениците на Виктория, които са едни от главните дарители за построяването на този монумент.
04.02.2008 14:02
А дали си спомням правилно и затвора Чинги е всъщност затвора от Цар Плъх? Мисля, че точно там се развиваше действието?
Ники
04.02.2008 14:03
Ники
